автор: Elling

Водата е студена, облаците зли и безпощадни,
а улиците на живота ни са страшно стръмни.
Вали ни всекидневно, но ние все сме жадни
и чакаме разсвета с души обречени на тъмно.

Понякога дори не съмва и свлича ни надолу мрака,
където няма гласове, надежди, цъфнали градини,
където страховете ни нападат с яростна атака
и всеки миг на болка е равен на безброй години.

Въртим се в нервите си, всички до един оголени
в калта на жалката си пантомимна имитация
на съществуване със заличени цветни спомени
и браним с нокти вярата си в бог Алиенация.

Но всичко рухва някой ден, разпадат се пашкулите,
усещаме, че ни привлича сила странна, непозната,
вървим ръка в ръка, забравили обидите и хулите...
и като слепи котенца изгаряме във светлината.