автор: Elling

Заровили главите си във тъмното,
събираме трохички в прашното
и може би ги пазим за отвъдното,
където със усмивка борим страшното.
Но тази мисъл накъде отвежда,
дори не искаме да подозираме,
че току-виж нечакана надежда,
очите ни ще отлепи от взиране
към пода, в който сме привързани
и който май единствено познаваме.
Затуй по него тихо, без да бързаме
ще си пълзим във страх от падане.
А подът е така напукан, грешен, стар,
отричащ всяка песен и очакване,
но ние - мишките във здрачния хамбар,
понякога дори и не заплакваме,
когато слънчев лъч за миг ни озари,
и пак се лутаме като в забавен сън,
неугледни, ни лоши, нито пък добри,
забравили отдавна зеленото отвън...