автор: Elling

Колко ли плахи трохички от чувства,
колко ли изгубени в здрача сълзи,
още ни чакат по бледни пътеки,
без ехо от уж обещаните стъпки.
И само понякога, в блуждаещи нощи,
едни нахални светулки ми носят
пламъчета плахи от фалшиви миражи,
където с теб, невъзможни до горест,
сплитаме длани сред вселенска забрава
и греем с очите на всички звезди.
Но тихо! Нека бъдността да спи,
защото вече нищо няма се върне,
а нашето Сега се въплащава с болка
в безлики нишки чиста самота,
пропадащи безспир, без капка звън
във задсърдечната ми пустота...