автор: YOTOVAVA

Ноември ме преджоби мълчешком.
Последните стотинки и билети
набързо сви и скри се на бегом
зад ъгъла и празните касетки.

И щом не съм художник на платна,
(за мене няма да наддават в Сотбис) –
драскулките ми криви през нощта
ще избледнеят по неверни доби.

За здрави колене и кръст зимъс
съм скътала три кестенчета в джоба.
И шепа билки – риган, лайка, бъз,
с ухание на пролет – да ме топлят.

Напълних паметта си с цветове –
които няма как да нарисувам,
В съня ми непрестанно ще снове
дъга, която ражда лавандула.

След тебе нека сиво да вали –
отвръщала съм с обич на пороя.
Нима възможно е да се плати
за болката да бъда само твоя?