автор: Albatros

... ако някога – смирена,
тихо кротнеш се до мен,
ще ти подаря Вселена! –
в моята постеля – лен,

ще те водя на Меркурий,
ще обходим и Сатурн,
и ще бъдем адски щури! –
взели Космоса на щурм,

ще си пролетна авлига,
капка утринна роса! –
цяла нощ ще те въздигам
вдън пресветли небеса,

сигурно ще си щастлива
в малкото ми НЛО? –
страшно много ми отива
покрай теб чашле мерло,

смъквам черната ти шнола,
тихото фишу – екрю,
нека другите три пола
си мълчат със нас на "you",

Спри ми някой ден на прага? –
снопче кротка Светлина.
Дай ми, Боже, тази блага,
бяла утринна Жена!

25 декемврий 2021 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.