автор: mariq-desislava

Под снежния бретон на слънцето
той е неизбежен като предсказание.
Пред блещукащия му възторг
и сенките склоняват да коленичат.
Нехае за изпръхналите устни
на земните крушения.

Той е тук, за да разчете сълзите ми
сплетени в невинни многоточия,
да ме погали с бърбореща тъга
и занесен в рошавите си пътеки
неустоимо да мълви -
така да те обичам, мамо.