автор: YOTOVAVA

Не бях добре, но знам, че съм наред,
щом виждам пролетта да се задава
Познавам всеки птичи словоред,
съдрал мъглите в тъмната дъбрава.

След него се разлиства шипков храст
и пъплят мравките по нови друми.
Дали ще дойде с мен един от вас
сред шепота на снежните хоругви,

да види как покълва в резеда
и се раздипля бавно светлината
и после слиза мълком към града –
благословена, пищна и в позлата?

И всички стават изведнъж добри,
от скрина вадят шарени премени,
надеждица в очите им искри –
защото са захапали зелено.

И по-човечен някак, и смирен
студът си тръгва с лепкавата киша.
И знам, че жива съм в подобен ден,
че Бог е бил край мен. И е въздишал.