автор: Maycheto10

Тъмна нощ...В небето се ширеха гъсти, сиви облаци...пълнолуние...Луната беше ярка и енергията, която носеше, не можеше да не повлияе...
По една тиха улица вървеше една дама, на име Селена...Тя беше толкова умислена и унила, че дори не забеляза прекрасната пеперуда, която кацна на рамото ?...Пеперудата продължаваше да си стои там доста дълго време...Селена повървя още и изведнъж погледът ? се спря на един лист, но тя не го вдигна, помисли си, че просто някой го е изпуснал и не я касае какво има на него...В момента, в който тя го подминаваше, пеперудата отлетя от рамото ? и кацна на него...Селена обаче имаше страх от пеперуди...И така тя се прибра, без дори да подозира какво ще ? се случи...
През късната вечер не можа да заспи и погледна към прозореца. Луната сякаш се взираше точно в нея и искаше да ? предаде послание...
И ето, след много неуспешни опити за заспиване, тя просто стана, облече се за навън и много тихо излезе...Селена се върна точно на същото място, където беше онзи лист, но уви, него го нямаше. Разочарова се и реши просто да се прибере отново...Видя същата тази пеперуда по пътя, този път обаче тя не избяга от нея, а я остави да кацне на ръката ?...
Луната все тъй осветяваше пътя...

На сутринта Селена се събуди с много странно усещане...
Когато излезе навън да се поразходи, се натъкна на човек, който държеше същия лист от предната вечер, питайки всеки срещнат дали не е негов...Той попита и нея, но тя поклати глава отрицателно...

Отново е нощ и сега безсънието още повече я тревожеше...Тя си каза:
,,Този лист не беше мой, но защо тогава имам силното усещане, че трябва да прочета написаното...?"

И така, всеки ден тя търсеше този човек, но след дълго време, просто се отказа и реши да не мисли повече за това...
Ала не знаеше, че онази пеперуда все още беше там и всяка вечер идваше на прозореца ?...

През една спокойна, тиха вечер Селена отново се разхождаше...Тя долови шум, изплаши се и забърза крачка...Чу глас:
-Хей, не знам дали помниш, но още пазя онзи лист...Не намерих човек, който да потвърди, че е негов...Мисля си, че и ти трябва да го видиш...
Тя остана зашеметена...Не можеше да повярва, че след толкова време най-после това ? се случва...
Селена обясни на въпросния човек колко дълго е усещала, че трябва да види написаното, колко дълго е чакала...
Беше едно писмо...
Тя започна да го чете, ала за съжаление, много от нещата ? беше трудно да разгадае и се чудеше какво ли означават...
Ето какво пишеше:

,,Луната огрява
твоя път,
не спирай да
вървиш,
забрави за
страховете или
във всичко
ще се усъмниш...
Пеперудата
е на твоето
рамо,
вяра и надежда
имай само...
Магията,
за която
винаги си
мечтала,
предстои,
светлината
от сърцето
ти твоя
път ще озари...
И когато най-
малко
очакваш,
това ще
се случи,
оттам
нататък
отговори
ще получиш..."

...

Писмото наистина я озадачило, въпреки че тя усещала едно особено чувство...Времето щяло да и разкрие...

,,По пътя ни има
писма, писма, до
които винаги
по някакъв
начин стигаме...
А пеперудите,
правилните
пеперуди
взаимно
се намират,
въпреки че
те може
през цялото
време да
летят една
до друга..."