автор: c_ant

анализирахме цветята
като подскачащи врабчета

осенили
закъсняла пролет
с нехайството
от преживелици
съзвучия нехармонични
от неща
за днес и утре
кръстове пламтящи
присвоили

а вечерите онемяха
и лампите тъгата оцветяват
в жълта светлина
да помним ли
какво ще помним
в алеята от жълти рози
пулсира непрогледна самота
с непримиримостта
присвита в нас
очертала
и залези и заливи
копнеещи скалисти брегове
през облаците прокълнати
ръце посмели
да протегнат

ех
в пролетно зелено
облечени са пръстите
които бих докоснал
девойките
със светлите коси
бележат лятото
със приближаващата есен
и босите крака
следи остават