автор: flood

Някъде накрая на гората в схлупена къщичка, обградена от снажни борове и бодливи храсти, живеела голяма, невиждана красавица. Тя била млада. Имала си име и дете, но не била омъжена. Сутрин пиела бъклица вино, вечер – бъклица ракия. Детето още не пиело алкохол, но вече можело да ходи. Двамината живеели сами и се разбирали отлично, защото детето още не можело да говори.
Не щеш ли, в едно мразовито юлско утро, на красавицата ѝ се допило вместо вино коняк. Ама къде ти коняк в това загубено място, където не минавали ни хора, ни търговци? Тя виното и ракията сама ги правела – знаела как, на тая мющерия я светнал оня, дето ѝ направи детето, ама коняк не знаела как да си сътвори.
А иначе тя познавала добре вкуса на кехлибарената напитка. Нали с този вкус в устата зачена. Ама конякът отдавна свършил и даже бутилките от него се попилели някъде – точно като бащата на детето.
Красавицата взела решение – било мъчително, но трезво и информирано решение.
Какво било решението ли? И защо, по дяволите, тая мома пиела толкова много? Кой се грижел за детето, докато тя обръщала бъклиците? Пита се и по каква причина не пиела на обяд, а само сутрин и вечер? Спяла ли е по средата на деня? А нощем? И защо живеела съвсем самичка? Не е ли било добре за детето да заведе дело за издръжка срещу момъка, възбудил у нея любов към коняка и към други неща?
Ето това са въпроси, на които е трудно да се отговори.