автор: Cyriana

Един ден Разумът свикал всички свои подчинени и казал:
- Време е да забравите.
Първо се разтуптяло Сърцето:

- Не бих могло, защото съм наранено и само.

После Очите добавили:

- Не бихме могли, защото от пръв поглед сме обикнали.

Устните прошепнали:

- Не бихме могли, защото неговите устни не са ни целунали.

Ръцете написали:
- Не бихме могли, защото неговите пръсти по нашите длани не са танцували.
И тогава Разумът им наредил:
- Ръце, не го докосвайте!
- Устни, не го целувайте!
- Очи, затворете се!
- А ти, Сърце, спри да биеш!
Всички изпълнили нареждането и Разумът останал доволен, че е сложил нещата под контрол.
И тогава осъзнал, че е останал съвсем сам.