автор: poligraf

Прощават се листата със света
сред звуците на лебедова песен,
с несдържан намек за разплата
постила жълтото си есента.

Небето тихичко вали,
по лято облаче тъгата рони,
всеки миг роде́н следа е и преди,
спомен за разцъфналите клони.

Всяка твоя фибра, всеки косъм,
помни в тебе тържеството, пролетта,
на листа с всяка лебедова песен
отива си по малко младостта.

Безвъзвратно времето отвява
от календара огънят, страстта,
но в душата винаги остава
топлото, нетленното на обичта.