автор: sliver

Има една пейка в Париж,
която сънувам.
Там умрях преди десетки години,
там ще се родя след стотици лета.
Никога няма да се срещнем,
няма да ядем френски кроасани,
да се крием от дъжда в някое кокетно кафене,
да пуша от цигара ти,
да гледаме Сена.
Няма да живеем в малък апартамент в безистен с 20 котки и шумни съседи,
да имаме пиано и голяма библиотека,
няма да се напиваме с вино и да крещим по улиците колко се обичаме.
Не.
Ти ще закъснееш за срещата,
на която аз няма да отида.

Има една пейка в Париж,
която сънувам.
Има и един друг сценарий.
Да.