автор: mirei

бях много млада
не знаех че съм музика

тишината ми минаваше от стая в стая
пооправяше възглавниците с дантела
плетена от майка ми а денят увисваше
усмихнат на прозореца
плюшена играчка за прегръщане

и беше права жената призрак
в онези дни влакът идваше на всеки час
с писъци които връзват плод накрая *
разсипваха се по перона пътниците му
прекосяваха набързо сумрачния запуснат парк
а тишината им минаваше от улица във улица

вечерта увисваше над планината
плюшена играчка за лека нощ

*записки на жената призрак - Яна Букова