автор: mariq-desislava

Загладил всички безпокойства
с ръбчетата на узрелия си смях,
той размества сезоните сепнато
и не иска да знае дали сме родени
един за друг
или сме родени с цел да се намерим.

Най-мрачните зидове в сърцето ми надви
още с първата усмивка.
Само с него и премълчаният смях
се усеща като търкулната светлина,
ако и тъмникът да дебне всекидневно.

Няма да му кажа никога, че го обичам,
защото сме винаги двама.
Макар че него отдавна го няма.