автор: LeoBedrosian

на неона
луминират
електронни мухи

черни мишки
и тихи бутони - чада
на нули и на единици
и на хаотична комбинация
от двете
в подредения цифров хаос
корпусколират
около невидими нужди
за насъщния...

ние елегантно
копулираме
между необхдимостта
и принудата
за да задоволим
чужди желания
и безименни страсти
за хляб и вино
желание и страст
похот
власт
и монетизирано превъзходство
умело втълпявано ни,
че е наше лично желание
без да сме го сънували

синове на
куци сатири
и безплътни
покварени
нимфи сме
а се зовем
полубожества,
готови на
мними геройства,
от които никой
няма нужда.

И тлеем в безвремието на консумизма
омаловажени от собствените си
блянове и заблудени в мрежата
на порочния рибар.

до кога?