автор: Ventura

…самотни души
скитат из градските улици
и една единствена луна
алчно завладява хорските сърца.
Впива се сякаш светлината
и изтръгва всяка сълза,
поражда се чувство на безтегловност
и на глождеща вина.
Пред силата на целия свят
застанал е един.
И как изобщо осмелява се
да се смята за щастлив,
щом хиляди сърца разбити са,
запленени от Луната.
Тя тъй жадно изпива всяка
останала капка живот.

Прелъстен сякаш е градът
от тази сила необяснима
и в синята нощ потъва
последната хорска съпротива.
Загубва всичко наоколо своя смисъл и
спира почти времето да тече,
вижда се единствено кълбото бяло,
губи се усещането за реалност.

Под безграничното нощно небе
остана сам все така затихнал градът.
Какво все още търсят
хиляди разбити сърца…
Няма безгрижна радост,
не остана вече и тъга,
всичко погълнато бе
от алчната градска Луна.

21.08.2021