автор: Iokata

Здравейте. Сега ще ви бъде представена книга, която се състои от девет страници. Но, преди да започнем четенето, е хубаво да се запознаете с обложката, тъй като изображението върху нея, повярвай те ми е много важно.

И така, на обложката е изображен литографски откъс на картина, която преминава през всичките девет страници. Литографията не е цветна, общият фон е сив.

На преден план - стояща до горската пътека хижа на лесничея. Към къщата върви самотен пътник.

Малко по- встрани, от лявата страна на рисунката е разположена гората. Сред голите клони се вижда чудовище. Към един от дърветата е приковано момиче.

Още по встрани, в същата тази гора, но независимо от чудовището, гори огън, до който седи замислен човек. Това е главатар на разбойници, а те - пазят някого в някакъв ров.

В дясната страна на картината, гората се разтваря в едно поле, а то от своя страна заобикаля едно езеро. В езерото нещо черно. Над езерото - светъл фон.

Много далече, до самия хоризонт се вижда един манастир. Пред неговите порти стои някаква фигура. Като че ли над манастира слънцето залязва, но контурите от тази част на литографията са много пригладени и това не може да се потвърди с точност

И така, сега ние прелистваме на първата страница ( забележка - обемът на страниците може да не съответства на обема на печатните страници, но това не е важно)


Страница № 1
Къщата на лесничея и неговата жена-

Поглеждайки върху тази първа страница, читателят очаква да види тук букви, но вместо букви, той вижда същата картина от обложката, но само че оживяла. Сега всичко вече е цветно, но в центъра на листта е само къщата на горския.

Къщата е на преден план, излива се от него приятна домашна светлина. Да - тъмен и страшен е настъпващата към хижата древна гора, но какво той може да направи против светлото чувство на любов, което обединява лесничея и неговата жена.

Ако читателят се заслуша, то ще може да различи техните гласове, звънкия смях на децата им. Общото впечатление - много светло, хармончино. Другите части от картината присъстват, но те са толкова назначиелни пред щастието на тези хора.

Читателят смята да премине съм следващата страницата и да разбере какво ще стане по нататък, но изведнъж чува приближаващите към къщата стъпки. Чуват ги и лесничея и неговата жена.

Жена:- Май някой идва.

Лесничея:- Цяла година никой не ни е идвал на гости. Е, все пак ще отида да видя кой е там.

Читателят с нетърпение прелиства страницата.