автор: com_ocio

И през новата година в теб поглед спрях,
възхитено изричам:
Моя прекрасна, моя любима, мой Бог и Аллах
на теб пак се вричам.

Често в нощи безсънни, като Крез богатея
в палат от кристал.
Рубини, брилянти, сапфири, златото бледнее...
За теб бих ги дал.

За очите изгарящи
и ресници шикарни.
За ръцете ти нежни
с ласки безбрежни.
За тайните наши,
две пълни чаши
и прекрасна походка...

Моя Мила, Любима, Недопита Водка!