автор: rajsun

Осъмвахме немигнали и нелегнали.
Цяло лято телата ни хранеше сладкият грях.
Ти мислиш, за лятото плача,
мислиш, за него ли?
Плача за нощите. Как ще живея без тях?

Отлетяха на юг, досущ като ятото лебеди,
дето ме викаше и дето ти бе най-отпред.
Мислиш, за тебе ли плача,
мислиш, за тебе ли?
Плача за себе си. Как ще живея без теб?