автор: lirik1

Нечакан, мим палав, димът над комина,
рисува в черно бяло силует на жени.
И понесъл на гърба си умора сива,
денят се прощава с овце и кози,
с птици, дървета, лозя и треви,
прегърнал обикновените хора на село.

И продължава да вали из ведро. И вали.
Капчуците капят в 7/8 такт ръченица.
Небето се слива с морето в екстаз.
И текат ли пълноводни реките,
доволно прелели грехът ни първороден.

С разширени зеници аз помирисвам тревога.
И всичко се стапя в голямо мътно петно,
оцветило за миг бели лотоси в езеро,
ябълка в райска градина, където
усмихнато босо дете
с разранени до кръв колене,
буква по буква мъчително срича живота.
---
Дъждовно райе...отразено в огледало напукано.
И се стичат по прозорците сълзите чисти на Бог.

от брега...