автор: osi4kata

Мама си тръгна. Пристигна тъгата,
седна на нейния стол и заплете
бели дантелени шапки за лятото,
с капки сълзи и със цвете.
Мама си тръгна, разбрах че съм смъртна.
Тя беше моята вечност.
Тичам след нея, ще си я върна,
всичките тук сме обречени.
Мама си тръгна, аз я застигам.
Времето бяга щафетно.
Вечер звездите лукаво намигат,
моята скоро ще светне.
Мама си тръгна, шест цели години
тя ми живее в душата
и я завива грижливо през зимата,
сянка ѝ прави през лятото.
Мама си тръгна.