автор: erka

...дори на пръсти да пристигне,
дъждът умее да се самозаявява -
отвлича прашните ти мисли
и не очаква да му вярваш.
А ти следиш пътечките му стъклени
и, без да питаш накъде отвеждат,
разбираш, че дъждът е тишината в думите,
която се разказва, но не губи себе си...