автор: elsion

Тук пътищата просветват нощем
сякаш в тях са вдълбани
сребристи формички от звезди.
Всичко трепти по-различно -
и дълбочината на звуците,
и светлината в очите.

Тук гарата вози по всички направления
на времето
и пространството;
денем по перона кълват слънчеви птици,
треви се полюшват лениво,
вятърни кончета размиват
очертанията на траверсите.

Тук често слизат объркани пътници,
пристъпят колебливо край коловозите,
устните им леко помръдват,
като че нещо броят,
броят и пресмятат,
а резултатът е винаги безкрайност.

Тук няма дурги посрещачи,
само изкривена пиринчена табелка
Millevilles*,
Хилядоград -

В дъждовните утрини
от мъглите прозират хиляди градове,
в локвите се менят причудливи гледки,
пътищата се губят в слаби вероятности,
придобиват други посоки...

Тук единствената карта
е най-красивият сън,
а единственият компас -
сърцето.

-
*"хиляди градове" (фр.)