автор: stanina

Беше ни хубаво да споделяме тишината,
да се вглеждаме заедно в тъмнината,
в мълчание да чуваме само
часовника на сърцата.
Беше хубаво.
Вярвахме, тишината е всичко, щом дори без слова
се разбираме.
Вярвахме, че и това е любовта.
Не усещахме как нежно убива и погребва душата.
Думите след нея увисват ненужни.
Няма мелодия, чуваш каквото ти искаш,
била е измамна.
Бавно поглъща илюзорните чувства
без да съзнаваш.
Бягство в света на безвремието.
Споделеното нищо е, та тя е без измерение!
В сапунен мехур приковани,
вклинчени души заблудени,
докато всеки за себе си изнамери
пътека през времето.