по тъмно ще си тръгна като вятър
ще чистиш песъчинки от очите си
които ще кървят накрая
невиждащи пустинята на дните ти
ще бъде тихо
глухо
парещо
под слънцето на твоето несбъдване
защото само гонещите вятъра
умеят да обичат по разсъмване