автор: lightgreen

разпадам се.

вдишвам, издишвам, и пак не съм дзен.
сънувам как ми отговаряш, тайно се наказвам със съобщенията ти,
на пети май в чата съм писала, че съм мазохист, а ти се смееш.

разпадам се.

докато тичам е единствената равномерна тишина, в която
не те чувам да казваш моето име - измежду юмруците в поредната боксова зала,
се надявам, че следващия удар, който ще получа, ще те избие от мен.

разпадам се.

плаках пред лаптопа си, на работа, в някаква проклета събота сутрин,
кафето ми солено от сълзите, после тичах, докато не си спомнях как се казвах.
ще те изкарам със сила от себе си, а после ще ти покажа защо
жените като мен
не заслужават доверие.