автор: off_ne_znam

Когато птиците умираха от жажда,
аз се къпех в препълнена вана.
Когато вълците виеха от глад,
аз изхвърлях пържола недоядена.

И всеки имаше своя свят.
Когато измираха делфини и китове,
аз вечерях кралски скариди на жар.
Когато орлите без гнезда оставаха,
аз си правех ветрило от крилата им.

И всеки имаше своя свят.

Когато слоновете падаха покосени,
аз се кичех с колие от бивните им.
Когато пчелите спряха да носят мед,
аз го смених със сироп от клен.

И всеки имаше своя свят.

И животът си вървеше все така,
едни умираха, други процъфтяваха.
И всяка ниша се запълваше веднага,
защото така е устроена Вселената.

И всеки чакаше своя ред.

Сега в леглото се задушавам,
падам като отсечено дърво.
Моля се на птици, животни и треви:
дайте ми само глътка кислород!

Вселената както винаги мълчи.