автор: lirik1

Когато цъфнат налъмите плуват корабчета, но не в моите очи, не в моите.

Не се тревожа, че съм в неосветения ъгъл на живота. Там не премитат.

Ако случайно видя откъснат лотос ще си спомня, че бил съм цвете.

Вали проливно и ми е тъжно. Създателят ни оплаква, мисля си.

Когато си отиваш не ми е лесно, когато се връщаш е трудно.

Вятърът прегърна сенките и те подло изоставиха хората.

Когато рибите изплуваха по корем хората замълчаха.

---
Светлината е енергия и изгражда материя, а тъмнината рагражда ли я.

Не ме плашат разголените пъпчета и пубиси по улиците на града ми.
Защо ли? Защото съм минавал по този път преди повече от 2000 години.

От брега...