автор: Albatros

На колко фотографи по света
случайно съм попадал в обектива?
На, онзи ден взех вестник да чета –
и – хоп! – си гледам мутрата красива.

Непостижим, сюблимен и велик! –
направо пришълец от други ери.
Но, вгледаш ли се в тоя чуден лик,
си казваш: – А бе, туй си е Валери!

Наместо да ми каже – Hello, boy! –
и да го черпя водка без салата,
нащракал ме е! – както тегля в брой
последните пари от банкомата.

Дори и мама снощи каза: – Да!
Видяхме те във вчерашния вестник.
Какъв си хубав! – с бялата брада
и с тоя вперен поглед на несвестник.

На снимката изглеждам като жив! –
пък и сетрето страшно ми отива.
Ма, бива ли чак тъй да съм красив? –
е, може, ама чак пък тъй – не бива!

И трябва нещо спешно да реша,
преди да блесне мълнията моя –
да си направим селфи с теб, душа? –
а после да изчезнем на завоя.

И – днес, дори със риск да стане гаф,
вървя – брада разчорлил – като грива.
Ако ви срещне някой фотограф,
хвърлете се – директно! – в обектива.