автор: ivliter

Душата боли, не може да спре
на живота щастливия бяг,
на живота щастливото време.
Но който обича,
сълзите на болката няма да крие,
защото от обич те са красиви,
защото са миг съкровен и единствен.
Ще разпилеем и сетните сили в душата,
но знам, че дордето е все още тя жива
надежда ще има, ще са топли гърдите
от слънцето ярко в сърцето.
Душата боли ли,
значи си жив –
значи не всичко било е напразно.