автор: Angelche

Понякога прегръдките са мокри от сълзи…
ми каза и ръцете си към мен протегна.
Усети болката, която в мен крещи,
на мъката, по майчински погледна.
Видях човека в теб, със топлата душа
- разпалено огнище, носеща уюта.
Остави ми открехната към теб врата,
когато ми е тъжно на топло да се скътам.
Прегърна ме. И глътка въздух ми подаде.
Изпрати слънцето към мен с обичащи очи.
Поиска нивга, нивга да не страдам…
понякога прегръдките са мокри от сълзи…