Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 451
ХуЛитери: 3
Всичко: 454

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Heel
:: pavlinag

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИ зов за човечност
раздел: Избрано поезия
автор: osi4kata

SOS

Той си влачеше кръста нагоре по склона,
кръстът вдигаше страшна пушилка,
беше мъж, неизлязъл от свята икона
и невярващ във правда. Щадеше си силите.
Беше мъж канара - здрав гранит и безверие,
помирен с подлостта на човешката маса,
насред пътя разпятие прашно намерил
и решил, че му трябва за нещо нататък.
Жега адска, без намек за дъжд и прохлада,
а човекът вървеше неспирно по склона,
към къщурка с кафяво-зелена ограда,
гладно куче, мазилка, която се рони...
Не го чакаше друг, само вярното куче,
верността не е силна страна на двуногите,
според него бе късничко вече да случи
на жена. Самотата бе негова втора природа.
Ето, скоро ще стигне до малката къща,
ще подпре своя кръст на върха на оградата,
ще подскача и с лапи ще го прегръща
пригладнелият пес и ще чака награда,
а мъжът ще му сипе в голямата купа гранули
и след това ще коси до полуда с косачката,
чак до късно, додето отгоре луна се опули
и ревниво във светия кръст се вторачи.
Кръстът - две равнини, приковани в начало
(дали четири ясни безкрайни посоки),
ще засвети, ще стане почти огледален,
ще се гледат във него смъртта и животът.
Ще ги види мъжът - четирите измерения
с вариации хиляди, смърт, живот, безконечност,
ще се гмурне той в тях, намерил спасение,
цел и смисъл. И зов за човечност.

Р.Симова, 2021


Публикувано от anonimapokrifoff на 11.06.2021 @ 12:13:09 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   osi4kata

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.07.2021 год. / 16:21:12 часа

добави твой текст
"И зов за човечност" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: И зов за човечност
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 11.06.2021 @ 15:48:17
(Профил | Изпрати бележка)
Приказно! Аплодирам с цялата си душа, Роси!????????