автор: vlakant

Лежеше, вцепенен от ужас. Виждаше змията как се движи към него и въпреки, че беше на повече от 5 метра от него, той просто не можеше да се мръдне. Очите и бяха големи и студени, от устата и се изстрелваше набързо разделения и език. С плавни движения тя се приближаваше към него, без да го изпуска от поглед.
Завъртайки тялото си, змията разкри истинската си дължина – над 7 метра, грациозна, огромна анаконда, досущ като тази от филма. Устата му пресъхна, съзнанието му работеше, но беше като парализиран – не можеше да си мръдне дори пръстта на ръката. Страхът и бързо наближаващите го студени очи, го бяха сковали напълно. Искаше му се да се напикае, ей така, от страх, с надеждата че това по някакъв начин ще го извади от ступора. Но и това не му се получаваше. Анакондата доближи краката му и той с ужас установи, че дебелината и е колкото бедрото му. Опита се да извика, но от пресъхналото му гърло не излезе никакъв звук. Змията се уви два пъти около краката му. Усещането беше гадно – студено, хлъзгаво и люспесто. Главата и се насочи към слабините му, но без да отмества поглед от очите му. Разбираше, че е хипнотизиран и не може да направи нищо. Змията се уви още веднъж, без никакво противодействие от негова страна. Главата и беше над гърдите му, когато отвори огромната си уста. Той видя своя край, такъв като в гадния филм, опита се да извика, мръдна си главата и се събуди.
Беше плувнал в пот. До него, само бикини спеше една страхотна жена. Беше го прегърнала, така че пищната и гръд му пречеше да диша. Двата и крака се бяха увили около него, дълги, мускулести и студени – крака на манекенка. Той се опита да се освободи от хватката, тя промърмори нещо и се обърна на другата страна. Мъжът възстанови дишането си и изгледа жената в тъмното – да, това беше тя – съпругата му Ана Кондева.