Сигурно обичам за петима.
Свидна ми е всяка живинка! –
котенцето, дето на килима
драсна с нокти моята ръка,
охлювчето, люлнало тревите,
и към мен протегнало рогца,
пощальонът, мой добър вестител,
що ми носи светли писъмца,
птицата, която ръкопляска
с шеметните си криле над мен,
и съседа, смъкнал черна маска,
тихо да ми каже: – Добър ден! –
мравчицата в топлия мравуняк
и врабеца, спрял ме с "Чик-чирик!",
искам този свят да го целуна,
нищо, че сме в него само миг,
всяка живинка ми е любима! –
сигурно и вие сте така?...
Господи, сполай ти, че те има,
и е щедра твоята ръка!
8 юний 2021 г.
гр. София, 17, 00 ч.