автор: pastirka

Ще дойда, бабо, мъничко почакай!
Съдбата често има дълги пътища.
Аз знам, че ме сънуваш как проплаквам
или пък от училище се връщам.

Ще ми разказваш приказка, в която
на слабия светът не се присмива.
Уплашен ли се скрия аз в полата ти,
ще галиш своя внук ти с обич жива.

Сега съм още светлина лъчиста,
към майка си летя да я открия.
Когато срещнем тате, напористо
в утробата сърцето ще забие.

Настъпи ли денят ми да се раждам,
с молитва ти ще влезеш в църква строга.
Така, когато дъх в живота вграждам,
над мен ще бди десницата на Бога.

Ти първа ще научиш, че ме има.
И не тъгувай, знам, че ще се случи -
да продължа аз дядовото име,
а ти да кажеш с радост: Имам внуче!