автор: YOTOVAVA

Тръгни си с тишината на ноември,
облечен в шлифер от мъгливи думи.
Недей да се обръщаш за последно.
И с мен дори недей да се сбогуваш.

Каквото и да кажеш – е излишно.
Могъл си да го сториш – ако искаш.
След теб остава зимната въздишка.
И беше хубаво, щом бяхме близки.

Студът ще плъзне пръсти по стъклата,
в сълзата ми ще изкристализира.
Но в бялата му ледена соната
красивото не трябва да умира.

Пашкул за неродена пеперуда –
тъгата ми е перлена висулка
преляла подир слънчевата лудост
по клепките ръждиви на улука.