автор: Angelche

Този пролетен дъжд пак заваля,
целият свят се стаи и се сгуши.
Червен маникюр. Дамска ръка.
Към устните цигара поднася и пуши.
Капките дъжд, сякаш измиват следа
на едно изгубено утрешно Вчера.
Локвите слагат дебела черта,
дим от цигара, сърцето обвива.
Токчета стенат по мокрите плочки.
Дъждът на ролетка играе с‘ съдбата.
Душата оставя следите си боси,
по дългият път към надеждата сляпа.