автор: ole72

Като роза разпуква се в нас
любовта и полека ухае,
в споделения слънчев екстаз
търси тихо мига да познае.

Устремена в небесната вис,
ароматът си кротко усилва,
а потокът ѝ ведър и чист
по сърцата блажени ни милва.

Още не е червена от страст,
може би от копнежа е синя,
как разцъфва в най- нежната власт
и уханна през нас ще премине.

А в сърдечния център ще спре
и ще вае в цвета земетръси,
не е роза, а синьо море,
светлина по вълните ще ръси.

Ние следваме сладкият ход
в аромата на роза сърдечна
и ухае на влюбен живот,
но живот като влюбена вечност.