автор: Albatros

В дрезгавите облачни утра, щом се дигне слънцето над хълма,
будя се – с надеждица добра, къщата ми с благост да е пълна! –
старец белобрад и белокос – си мечтая! – със десница слаба
да нахраня някой светъл гост с къшей чер от мекото на хляба,
да накъсам в дворчето цветя, ръснати с росица – дъжделица,

и през Светлината да летя! – нищо, че ми казват странна птица,
да изпием каничка пелин привечер с добряк авер на прага –
и – нали, щом Пътят е един? – да му дам и пътната тояга,
с песента на утринния кос ви прекръсти сянката ми птича.
Аз живея гладен, гол и бос, но дойдох – безкрай да ви обичам.

4 май 2021 г.
гр. Варна, 9, 45 ч.