автор: Albatros

... отказвам да повярвам, че светът
брутално се променя пред очите ми,
че радостите стават все по-кът,
мечтите ни – без жалост! – запокитени,
че вредом хора с маски – без лица,
мълчат като натикани във гробница,
че скри съдбата нашите слънца! –
и хукна нейде – черна безподобница,
че вече се обичаме – online! –
в компютри, през смартфони, телевизори,

Родино моя, уж си Земен Рай! –
пък аз не знам? – далече ли си, близо ли,
поляна с трън, осили и бодли! –
постелята ми нощем па̀ри – жилеща! –
и всяка сутрин страшно ме боли,
че млъкват – мъртви, твоите Учѝлища,
че тръшкат порти нашите души! –
престанахме да вярваме и в щъркели.
Дано възкръсне Бог – и да реши
кога, защо? – и във какво сме сбъркали.

30 април 2021 г.
гр. Варна, 9, 10 ч.