Беше привечер видях гълъба бял Знаеш нали
че когато летя аз виждам странни неща
Усетих трептенето Познах и душата
на гълъба бял от зъл вятър
понесена
към зловещата черна скала над водата
Черна индигова нощ и виолетова синя позлата
Аз скрих в ревера си гълъба от подранилата
снежна слана И приказката си бяла
заразказва ми Той...
---
Тогава свалих колчана разтопени стрели
и изплаках до болка прозрачно
магично мънисто
Посях го в пръстта обгорена от лихи съдби
за да поникнат мигом ярки звезди
В пречистата от Вяра
До Кръст и Надежда невидима и безкрайна
небесна Поляна за нищите духом
От Него засята Во веки веков
Амин