автор: ivliter

От прозореца на детството към мен наднича
едно хлапе с разрошена коса.
По запотеното стъкло рисунката му бледа
напомня ми за мен, за позабравен свят –
с рогца козленце малко тича по баира,
след ябълки търкулнати по росната трева
с пиринчено звънче на тънкото вратле,
а от небето гледа слънце златолико
завито с меката завивка на облака бухлат.
Но днес стъклото на прозореца далечен
е счупено от вятъра на грижи и неволи
или от прашката на време пакостливо.