автор: zaltia

Случката е от миналата седмица, но често идва в съня ми и затова реших да я споделя.
Всяка сутрин около седем излизам от апартамента, отбивам се до контейнерите за боклуци и след това се понасям с колата към края на града където работя.
Не живея в центъра, но кварталът е голям- повече хора, повече кофи за боклук...Повече, обаче и повече хора ровещи в тях.
Преди време доста често виждах едно циганско семейство до контейнерите и понякога им давах храната която бях си нагласил за обяд.
Близо до работата ми имаше две капанчета и хапвах там с колегите, когато оставях обяда си на бедното семейство.
Тази зима не ги видях около кофите...дано да са живи и здрави! Пандемията затвори капачетата в които хапвахме- дано и жените които работеха там да са добре!
Миналата седмица се появи една сравнително млада жена край кофите. Беше видимо притеснена, обръщаше се като идваха хора и ровеше само отгоре.
Другите клошари ровеха бързо и надълбоко, сортирваха всичко, което можеше да се яде или да им донесе някой лев. А тази жена не беше като тях...
Да...тази жена не искаше и не можеше да бъде клошарка, но беше гладна и без пари. То пък кой ли иска да живее ден за ден и да разчита да изкара до утре от боклуците,
но това е друга тема...дълга песен, а сега не ми се пее. И така няколко дена- виждах я...после работех, прибирах се и една нощ я видях в съня си...
На другия ден реших да и предложа обяда си, въпреки неработещите заведения. Направих го...съвсем внимателно, но както и очаквах- тя не го прие...
Неловка ситуация и за двамата. На следващият ден реших да и дам един лев за да си купи закуска...на близката автобусна спирка предлагаха страхотни банички.
Направих го, но тя пак ми отказа. Оставих левчето на контейнера с надеждата да го вземе като си тръгна и поех по пътя си.
Денят беше петък...миналият петък, денят преди деня за размисли. Изборите отминаха, и новата работна седмица отмина...
Не разбрах дали жената си купи закуска с моето левче или някой друг комшия хвърлящ боклука го намери.
Майната му на левчето, но жената изчезна...цяла седмица я няма...дано всичко да е наред и с нея!!!
Ще попитате- защо Ви занимавам...веднага отговарям:
При намаляващо население в държавата и константен брой на кофите за боклук.
Пита се в задачата- защо тогава хората ровещи в кофите се увеличават???
Все по- образовани и все по- млади.
Защо всички пътища водят все навън...
Винаги съм обичал риторичните въпроси...след тези питанки ги мразя...
Намразих и кофите...Време е да изхвърлим боклука!!!