автор: Albatros

Не ми се ще да вярвам – и не смея,
че този свят е грозен и лъжлив,
стърча на тетраподите пред кея –
жив корабокрушенец върху риф,
щом слънце хоризонтите разсича,
надеждица стишил е Бог за мен! –
прониже ли ме сенчицата птича,
със обич срещам всеки идещ ден,
животът ми към своя край възлиза –
търкулнато кълбуче Светлина,

и радвам се – на чайките, на бриза! –
на корабите с алени платна,
изгрее ли над мен Луната кръгла,
душата ми се свива на кравай! –
да си призная, хич не ми се тръгва
към онзи, тъй далечен, Божи Рай,
и забравѝ за мен? – едно човече,
на всекиго дошло – да бъде брат.
Живее ми се, Господи далечен! –
с Любов в неповторимия ти свят.

27 март 2021 г.
гр. Варна, 9, 00 ч.