автор: rajsun

Върнаха се птиците,
югът долетя.
Надонесе всичките
гласове, цветя.

И от клон, надвесена,
гледа ме една
лястовичка весела –
сякаш ме позна!

Сякаш заговори ми
на познат език:
– Чурулик! Ти скоро ли
долетя? Чирик!

– Миличка! Отскоро съм.
Семдесе лета.
Все в гнездото – в двора си.
Как да полетя?