автор: liulina

Взрян в далечината, където хоризонтът събираше в едно точка небето и морето, той не помръдваше от мястото си на скалата. Винаги беше обичал да усеща бриза по кожата си и да допира с поглед величествената повърхност на морската вода. Наслаждаваше се с всичките си сетива, а това го караше да се чувства волен.
Той живееше на много мили от тук и всяко лято идваше и сядаше точно на тази скала за да погледа морето. Тази седиментна скала стоеше непокътната вече десетилетия, сякаш му казваше, че и след сто години пак ще приюти на себе си него и мислите му. Ариан обичаше да медитира и да слуша как вълните се разбиват в брега, да усеща мириса на водорасли, на миди, на солено и как песъчинките се допират до тялото му. Този ансамбъл от усещания за него беше повече от невероятен. Тук осъзнаваше съзидателната силата на природата и можеше да се обърне към Създателя. Потънал в медитация не забеляза двете фигури, които бързо се приближаваха към скалата по плажната ивица. Една жена и едно момче се гонеха по плажа. Детето все повече и повече се приближаваше към скалата, когато изведнъж се закова на място загледан в Ариан.
- Лельо, лельо виж светлината! - каза въодушевено момчето, като сочеше с пръст към Ариан.
Лелята също се спря и се загледа учудено натам.
- Да наистина, този мъж сякаш излъчва светлина, много интересно! - каза тя.
Двамата стояха и гледаха към Ариан, които дори не подозираше за тяхното присъствие. Той беше потънал в звука на тишината и виждаше със затворени очи само красота и светлина.
- Този мъж да не е ангел? - попита момчето.
- Не, най-вероятно слънцето се пречупва някъде и светлината пада по-силно върху него. - жената се опита да обясни феномена на детето си.
- Да, а може да е ангел, ще отида да го попитам. - каза момчето и преди майка му да успее да го спре то хукна с всичката си сила към скалата. Покатери се и вече стоеше пред Ариан, който беше заел поза от йогата наречена подмасана Лотос, която спомага за задълбочаване на медитацията като освобождава ума, освен това облекчава множество заболявания. Ариан отдавна практикуваше йога и бързо успяваше да задълбочи медитацията си и да стигне в нидидхиасана, тоест напълно да изключи мисленето си. Все пак, когато момчето го разтресе и се развика колкото му глас държи:
- Вие ангел ли сте? Ангел ли сте, а? Кажете ми? - някак си нямаше начин много бързо да не излезе от медитацията си. Ариан се стресна от това рязко вмешателство в неговото лично преживяване и в първия момент просто загледа втренчено момчето, докато осъзнае какво всъщност го попита то. После се усмихна и каза:
- Защо си помисли това момче?
- Ами има светлина около теб. - Изстреля веднага отговора си момчето – и аз помислих, че може да си ангел.
- Не, не съм ангел момче. Обикновен човек съм. Това сигурно е пречупена светлина, пада върху мен по-силно. - потвърди думите на жената без да знае Ариан.
- Жалко, щях да те попитам какво е да си ангел и можеш ли да ме повозиш на крилете си, а сега съм просто разочарован. - каза момчето.
- На колко си години момче? - попита Ариан
- Ами на девет. - каза момчето – Ще се връщам при леля Сабрина.
После отново се затича, но този път в обратна посока. Чак тогава Ариан забеляза женската фигура малко по-натам от скалата.
- Извинете Сенди, той не знае какво е такт!
- Няма какво да го извинявам, на негово място сигурно и аз щях да съм любопитен. - каза Ариан и реши, че е време да се разходи защото скоро наближаваше залезът, а той обичаше да го снима от различен ъгъл. Момчето продължи да го гледа с интерес, защото светлината все още се отразяваше от тялото му. Продължи да е така и след като се изправи. Дори когато слезе от скалата все още около него беше по-светло от колкото наоколо, а слънцето вече преминаваше зенита и не грееше толкова силно. Сенди не се въздържа и отново възкликна:
- Още светиш! Защо светиш?
- Знам ли, дори не знам. - каза озадачен от това Ариан. Той се приближаваше към жената и забеляза, че тя е изключително красива. Имаше стройна фигура и дълги къдрави рижи коси, зелени големи очи, бяла кожа и лунички. Приличаше на шотландка или на келт. Той знаеше историята за жените с такива коси. В древността те са смятани за магьосници или прокълнати и са били изгаряни на клада. Това беше останало и до днес под формата на предразсъдък, че жените с рижа коса са фатални. За Ариан това беше най-красивата жена, която беше виждал. Точно нежният и мелодичен глас го извади от размислите му:
- Извинете Сенди, той е просто едно любопитно дете! - повтори отново тя.
- Няма за какво да го извинявам! Аз също съм изненадан, че съм станал такава атракция.
- Какво ще правиш сега? - попита момчето.
- Смятам да се разходя по плажа и да снимам залеза, защото слънцето вече премина през най-високата си точка и скоро ще има прекрасна възможност за снимки. - беше обстоятелствения отговор на Ариан.
- Може ли да се разходим с теб? - попита отново момчето.
- Не прекалявай Сенди, на човека може да не му е приятно да се разхожда с нас, пък и ние трябва да се връщаме за вечерята в хотела. - каза Сабрина.
- Няма проблем, разбира се, че може. Аз съм Ариан, а вие как се казвате? - каза Аирън и подаде ръка към жената.
- Аз съм Сабрина, а това е племенникът ми Сенди, приятно ми е! - каза тя хващайки и разклащайки ръката му.
- На мен също ми е приятно! Наистина нямам други планове за днес. За утре съм наел едно малко корабче и смятам да направя обиколка около брега.
- Ще се разходим ли с него лельо? - попита нетърпеливо Сенди.
- Ами добре. Ще вечеряме някъде по плажа.
Ариан отдавна не беше споделял нещо с жена. Той винаги ходеше сам. Скоро навършваше четиридесет, но все още не можеше да преодолее съпругата си, която загуби преди десет години. Повечето хора, които го познаваха го смятаха за чудак. Преди инцидента заемаше висок пост и създаваше друиди и разни други космически джаджи. След инцидента напусна работа и се изкачи на Хималайте, където се запозна със своите духовни водачи. Там остана почти две години и това му помогна да премине през най-страшната болка и да я приеме. Той беше физически издръжлив и жилав мъж, висок и слаб, това му помогна да се научи по-лесно на йога упражненията и да медитира.
Тримата поеха на разходка по плажната ивица на Несебър. Ариан го глождеше любопитство по отношение на живота на Сабрина и естествено започна да я разпитва:
- Вие от къде сте?
- Баща ми е англичанин, майка ми българка, иначе живеем в град Шефилд Англия и идваме всяко лято тук в България за да посетим роднините на майка ми. Тя остана при тях в Перник. Ние със Сенди решихме да дойдем малко на Черно море на почивка и общо взето това е. Ами вие как се озовахте тук и от къде сте?
- Ще започна и аз с предисторията. Баща ми е грък, твърди, че е потомък на древногръцкия историк и философ Ариан живял някога в Римската империя и за това аз нося неговото име. Майка ми също е българка, тя е родом от тук, от Несебър. Сега съм дошъл в родната ѝ къща, където не ме чака никой. Идвам тук от дете иначе живеехме в новия град Орестиада в Гърция. Аз напуснах от там когато навърших осемнадесет години и заминах да уча машиностроене и роботика в Колумбийския университет в Ню Йорк, защото това беше сферата, в която мечтаех да се развивам и ме приеха от първия път. За това към днешна дата се водя Ню Йоркчанин, а иначе от десет години съм жител на света. - той умишлено се спря, все още не беше готов да споделя за личната си трагедия на някого. За това прекъсна разказа си и зададе въпрос - От къде идва името Сабрина ми е интересно да узная?
- Моето име идва от англо-саксонската епоха и означава спасителка. Легендата разказва, че тя е била водна фея спасила от удавяне девица, а твоето име какво означава? - попита Сабрина на свой ред.
- Означава свещен или непорочен и идва от древногръцката дума ариадна.
- Вижте залеза, вижте залеза, колко е хубав! - провикна се Сенди и привлече вниманието и на двамата върху себе си. - Може ли и аз да го снимам с твоя фотоапарат?
- Разбира се, ще ти покажа как. - Ариан извади професионалния са апарат от кожения калъф и започна да показва на Сенди как да го настрой така, че да станат хубави снимки. Детето се радваше, че Ариан му гласува такова доверие. Тримата се изредиха да правят снимки на залеза, дори се съревноваваха, кой ще направи най-хубавата снимка.
- Ще ги изкараш във фотото и ще направим класиране, на който снимките са най-хубави ще избира какво да правим заедно през целия ден утре, съгласни? - предложи Сенди, който отдавна жадуваше да има мъжко присъствие в живота си. Преди четири години загуби и двамата си родители в автомобилна катастрофа и правата за отглеждането му бяха присъдени на леля му Сабрина. Тя вече наближаваше тридесет и четири, а още нямаше мъж в живота си. Сенди искаше и тя да е щастлива, защото наистина полагаше големи усилия да се грижи добре за него и нищо да не му липсва. - Интересно сега не светиш, защо ли светеше преди?
- Ами някакво спонтанно излъчване ще да е от слънцето и моето енергийно излъчване. - опита се да го обясни чрез термин от физиката Ариан. Въпреки, че не беше толкова вероятно и той още се чудеше защо се беше случило така.
- Добре приема се, въпреки, че не разбрах нито дума. - каза усмихнато Сенди.
Ариан осъзна, че детето просто иска да прекара и утрешния ден с него. Това го трогна и за това реши, че която и снимка да е най-хубава ще гласува за тези на момчето, защото и той искаше отново да види Сабрина. Навън вече се беше стъмнило и за това Сабрина каза:
- Време е да се прибираме, ще купим нещо за хапване от хранителния магазин малко по-нагоре и Сенди трябва да се наспи за да е бодър утре при гласуването. - каза с повелителен тон на момчето.
- Да, време е и аз трябва да успея да хвана моя приятел от фотото да ми прояви още тази вечер снимките, за да са готови за утре. Сега ако нямате нищо против ще ви закарам до някъде. Спрял съм с колата съвсем наблизо?
- Може би не е удобно. - каза Сабрина
- За мен ще е удоволствие, отдавна не се бях забавлявал толкова. - каза искрено Ариан. Всички заедно се насочиха към джипа и Ариан ги закара до хотела, в който бяха отседнали.
- Значи за утре какво се разбираме? - попита той
- Ами закуската е в осем часа и после може да ни чакате пред хотела, така или иначе вече знаете къде сме настанени. - предложи Сабрина.
- Може да ми говориш на ти. След днешния ден няма нужда от формалности. - каза Ариан.
- Разбира се. - потвърди Сенди. - До утре Ариан. - Сенди го прегърна, което беше неочаквано и мило за Ариан. Сабрина слезе и двамата му помахаха после влезнаха в хотела. Ариан хвана своя приятел точно преди да затвори фотото и успяла прояви всички снимки.
После на свой ред се прибра в старата и занемерена къща, наследство от майка му. В нея сякаш живееше времето на една отминала епоха. Намираше се в стария град Несебър. Освен, че имаше някаква историческа стойност, ако имаше желание да я продаде щеше да вземе за нея около шестстотин хиляди евро, което никак не беше малко. Той обаче много обичаше тази къща и в нея се чувстваше като в роден дом. Къща на един етаж с веранда и музикално оформление от скърцащи и пукащи звуци с аромат на отминало време, какво можеше да иска повече. Дворът беше среден и една смокиня заемаше половината от него, растяща дива и свободна. Останалата част от двора беше обрасла с бурени, а асмата отдавна беше просто една метална решетка над верандата. На верандата имаше пейка-люлка и една голяма масивна дървена маса, където сутрин обичаше да хапва и да си пие кафето. Вътре къщата имаше дървени дъски на пода. Стаите бяха две, а банята и тоалетната бяха модерни, защото Аирън ги беше ремонтирал за да има удобства. Той идваше в Несебър и оставеше само през месец юли. През останалото време я отдаваше под наем на клиенти, които идваха почти всяка година през август. В едната стая имаше две старовремски метални легла с метална решетка с пружини и дюшек. Скрити скринове инсталирани в стените и тайници. Няколко картини, които изобразяваха исторически забележителности от Несебър, като например термите. Той спеше в другата стая, която беше модернизирал с двойно легло с матрак с мемори пяна и гардероб. По-навътре по коридора имаше и кухненски бокс, кокетен и уютен с всичко необходимо за готвене и съхранение на продуктите. Всичко това му беше напълно достатъчно. Той готвеше и си беше приготвил за вечеря една прясна риба във фолио и картофена салата. Хапна, изпи едно малко узо и легна да поспи, като преди това зададе аларма на телефона си за много рано. Той ставаше преди слънцето да е изгряло и отиваше на плажа за да направи хубави снимки на изгрева. От направените снимки правеше реклама на Несебър и ги качваше на сайта си където винаги вписваше някоя интересна история.
Сутринта идваше с шум на море и чайки. Той я посрещна на плажа. Снимките станаха страхотни, но побърза да се прибере за да се преоблече и подготви за пътуването с малкото корабче и срещата си със Сабрина и Сенди.
В осем и петнадесет вече ги чакаше пред хотела, който се намираше в новия град Несебър. Беше спрял джипа си на удобно място и наблюдаваше входа като шпионин. Те се появиха към осем и двадесет.
Носиш ли снимките Ариан? - попита Сенди.
Разбира се, ще ги разгледаме на корабчето и всеки ще напише на един лист за кого гласува и за целта съм взел една сламена шапка, в която да постави листа с гласа си. - мисля, че съм добре подготвен - каза Ариан.
Да чудесно си се подготвил. - потвърди Сенди.
Тази сутрин Сабрина беше някак мълчалива. Не обелваше нито дума и сякаш не беше с тях. Ариан се чудеше какво ли се е случило, но не смееше да ѝ зададе въпроса. Стигнаха до кея в стария град и там ги чакаше малкото корабче с капитана на борда, който ги посрещна с усмивка:
Здравейте моряци, готови ли сте за приключение?
Дааааа! - извика Сенди.
Сабрина продължаваше да мълчи и само леко се усмихна. Ариан ги покани да седнат. На атриума на корабчето имаше монтирани дървена масичка и две пейки, предпазени с дървен чадър и минибар, които се намираха точно зад капитанската кабина.
Заповядайте на пейките за да разгледаме снимките и да гласуваме моля! Зад вас е минибарът, можете да си вземета напитки и сандиви. - каза гостоприемно Ариан.
Сенди и Сабрина се настаниха на пейките и той извади снимките като ги подаваше по часовниковата стрелка.
На гърба на всяка е надписано името на автора ѝ. Когато сте готови запишете името на избрания фотограф на листчето пред вас, където има и химикалка, после го сгънете и поставете вота си в шапката. - обяви регламента на гласуването Ариан.
След като и тримата бяха поставили своя избор в шапката. Ариан извади сгънатите листчета пред всички и познайте кой спечели?
Печеля, печеля! - извика Сенди. - Сега аз решавам какво ще правим днес. Естествено ще се разходим с корабчето, после искам да отидем до термите и до вятърната мелница на провлака пред стария град. Какво ще кажеш лельо Сабрина?
Добре момчето ми където кажеш отиваме. - каза Сабрина като си личеше, че прави опити да се усмихне.
Извинявай, но какво се е случило и защо красивата ти усмивка е толкова крива? - попита шеговито Ариан.
Днес преди четири години загубих сестра си и зет си, които загинаха в автомобилна катастрофа на пътя към Перник.- прошепна в ухото му Сабрина. - Не искам Сенди да се сети, защото това ще помрачи настроението му. Той отдавна не е бил толкова въодушевен. Обикновено е затворено и намръщено дете пред чужди хора, но теб те приема като близък, въпреки, че не те познава. Може би всичко идва от това, че те сметна за ангел. - продължи да шепне в ухото му Сабрина.
Много съжалявам за загубата ти! Едва ли ще мога да повдигна духа ти, но ще опитам. Аз знам какво е да загубиш близък човек. - каза Ариан като я прегърна през раменете и леко я потупа по гърба в знак на съпричастност.
Капитанът влезе в кабината и запали двигателя, после плавно се отделечи от кея. Морето беше спокойно и слънцето достатъчно силно за да хванат и загар. Въпреки това Сабрина винаги използваше петдесети фактор от слънцезащитните кремове, защото винаги ставаше червена като рак и луничките и се увеличаваха от слънцето. Тримата гледаха красотите на брега, а Сенди постоя малко при капитана. Тогава Ариан разказа на Сандра за съпругата си и нелепия инцидент, който я беше оставил на място. Тя започна да го чувства по-близък. Корабчето се лашкаше в морето и Сенди непрекъснато възкликваше:
Какви големи медузи! Чичо Ариан ти знаеш ли че Черно море е дълбоко 2245 метра и в него има много сероводород. На дълбочина между 100 и 200 метра водите му почти не се смесват. Разликата в солеността на водата от повърхността и от долните слоеве е постоянна и основна отличителна черта на Черно море. Поради липса на смесване на водите в 90% от обема му няма кислород, а оттам и живот. Това ми разказа Чичо Гугъл. - сподели знанията си Сенди.
Много си любознателен Сенди! - разроши косата му Аирън.
Такъв е, чете много и обича да се запознава с местата на които го водя. - потвъри Сабрина. - Как са се запознали родителите ти, това ми е интересно да го чуя? - попита тя.
Ами историята на родителите ми много прилича на тази между Деспот Димитър Палеолог и Теодора наследница на Асеневци, която се е случила в някогашна Месемврия и сегашен Несебър. Въпреки, че за Деспот Димитър Палеолог това е бил втори брак, а случаят при родителите ми не е такъв. Баща ми е бил от богато гръцко семейство и е сключвал договори с търговци, когато е видял майка ми, която на времето е била много красива. Влюбил се е в нея от пръв поглед и тя го е забелязала с неговите черни къдрави коси и типичен прав нос на грък. Всъщност аз приличам на него, а не на майка ми. Тя е със сини очи и тогава е била с дълги руси коси заплетени в две плитки. Двамата са започнали да се срещат и той и е предложил брак, който не е бил одобрен от родителите му. Все пак те се женят тук в България и поставят родителите му пред свършен факт. Хубаво е когато една любов устои на времето като тяхната. Те още се обичат и са заедно. Всеки ден се чуваме по вайбър и се усеща все същото приятно единомислие. Ами твоите родители как са се запознали?
Моите родители подобно на твоите. Баща ми е работил като предприемач в металургията, а в Перник е можел да намери евтини материали за производство и за това е дошъл да сключи сделка. Майка ми пък тъкмо е била завършила средно образование и си е изкарвала някой лев като сервитьорка за да покрива таксите в университета в София където е учила икономика. Всичко се случило през лятото. Той я е забелязал такава стройна и висока с чуплива кестенява коса и топли кафяви очи. Всъщност и аз приличам на баща си. Сестра ми приличаше повече на мама. - след това изречение тя замълча за момент - Ами започнал е да идва по-често в България и да посещава все същото кафе, докато не е поканил майка ми на среща и така след две години са сключили брак. Никой не се е сърдил, защото баща ми е сирак. Все още се обичат като твоите родители и това ми дава надежда, че може да има такива трайни отношения, защото покрай мен всички се развеждат.
Вижте, вижте фара! - малкият Сенди се впечатляваше от всичко и беше много ентусиазиран да разгледа брега от кабината на капитана. Корабчето се люшкаше в морската шир и лек бриз рошеше косите им.
Да, фарът е надеждата на изгубените кораби, както любовта е надеждата за намерените сърца! - каза Ариан.
Това прозвуча доста поетично. Имаш нежна душа Ариан. - каза усмихната Сабрина. - Как преодоля загубата на съпругата си?
Това щеше да е много труден за отговор въпрос ако преди десет години не напуснах работа и не отидох в Хималаите при будиските монаси. Първо опитах да изкача връх Кайлаш, който е висок 6638 метра, и се намира в планинската система Гандисъшан, която е част от Хималаите в Тибет, но не успях, защото никой водач не пожела да ме придружи по религиозни съображения, които гласят, че никой не бива да вижда лика на Шива, защото скоро след това ще намери смъртта си. Всъщност и заради забраната на китайските власти. Чак после разбрах, че не трябва да го изкачвам, а да го обикалям пеша по посока на часовниковата стрелка, а пътеката около върха е дълга петдесет и два километра и трябва да бъде обиколен за един ден. Тази обиколка сякаш ме върна към живот, помогна ми да преодолея загубата. По пътя имаше хора от всякакви възрасти, едни ходеха бързо, други пък залягаха по земята на всяка крачка, като така изразяваха своето преклонение пред Шива. После обикалях Тибет от манастир на манастир и търсех къде могат да приемат да научат на медитация един европеец. Все пак не останах в манастир, а в един дом на един монах. Той ме научи на всичко необходимо за целта останах на гости у тях повече от година. Това наистина доста ми помогна.
Интересна история. Аз нямам чак такива, а и все още ми е трудно да говоря за своята загуба. Може би трябва да ме научиш на медитация.
С удоволствие, ако останете поне още половин месец в Несебър.
За жалост ще сме тук до утре и трябва до два дни да се връщаме в Англия. Там е работата ми и Сенди има задължения. Ходи на различни уроци. Той още не е овладял много добре английския, въпреки, че бързо се учи.
Добре това означава, че ни остава още само днес. - каза разочарован Ариан.
Да , за жалост! Ще ти дам своите координати и можеш да ми се обадиш ако решиш.
Ариан се наведе към Сабрина и я целуна. Тя не се отдръпна, а Сенди като видя това се усмихна. Той също харесваше Ариан.
Сватба сватба! - развика се с пълно гърло.
Рано е още... - каза Ариан – но не е невъзможно.
Ами ако съдбата така е решила, може и да се случи някой ден. - каза в знак на съгласие Сабрина.
Изкараха си един страхотен ден! Снимаха се до термите и до вятърната мелница. Посетиха няколко църкви и музея.
Вие знаете ли, че Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 г. пр.н.е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети? - отново ги изненада със знанията си Сенди.
Много знаеш ей! - каза Ариан като го погали по главата.
Да, а най-много знае Гугъл. - каза Сенди и тримата избухнаха в смях.
Е и книгите в библиотеката също доста знаят, но не са модерни. - Каза шеговита Ариан.
Ами те може да не са модерни, но са вечни! - каза мъдро Сенди.
Умника на леля ! - каза с горда усмивка Сабрина.
Времето отлетя и вече се свечеряваше, когато корабчето акостира отново на кея.
Времето мина много бързо, не ми е достатъчно особено с такава приятна компания като вашата! - каза натъжен Ариан.
Да и на мен не ми се тръгва, но времето просто се изнизва неумолимо. - сподели неговото настроение и Сабрина.
Да и на мен не ми се тръгва. Ариан ще ни дойдеш на гости в Англия съвсем скоро и искам да станеш мой чичо. Аз съм човекът, който одобрява това с две ръце. - каза Сенди и прегърна силно Ариан.
После Ариан ги закара с джипа до хотела и той се прибра в своята къщичка. На следващата сутрин Сабрина и Сенди заминаха с най-ранния полет за София, от където хванаха маршрутка до Перник за да вземат майка ѝ и на следващия ден летяха за Англия.
Ариан пък се покатери отново на своята скала и медитира посрещайки изгрева. Той отново потъна в очарованието на морето. После дълго го съзерцава, защото беше решил да се раздели с него по-рано от предвиденото и да намери Сабрина. Нямаше време за губене, трябваше тя да остане в живота му.
След една година по същото време, тримата герои отново бяха в Несебър при това заедно. Сабрина чакаше четвърти член на тяхното необичайно семейство. Животът продължаваше своя ход, а морската вода отмиваше лека полека частици от болката на миналото и даваше на Ариан и Сабрина от лековитата си сила наречена любов!