автор: lirik1

В шепота унил
на съхнещи от жегата треви
с дъха на мента глог и лавандула
в сладкопойни птичи гласове
и в стърженето на щурците
скрил се в душата
бяла на листото
подарено ми
от Бог
за да се
прикрия в рая
защо избрах аз ада земния...
---
Поглеждам към небето падащи звезди
И знам душите ни къде се срещат

От брега...