... защото късичко живях – и ненадейно ще си ида –
една вихрулка пътна прах, и кротък залез върху рида,
светулка в тихите треви и бръмбар във момчешка шепа,
с печален въздъх – се ла ви, ще ме покрият нявга с крепа,
на моя некролог с курсив ще пишат – "Бе добро човече!" –
но аз все тъй ще бъда жив! – защото този свят е вечен,
ще идвам – с птичите ята, над вас раздиплили ветрило,
и стихчета ще ви чета – в свят като лудница в Курило,
Порталът с Райския обков е тъпа зрителна измама.
Човек е спомен за Любов! – и подир него друго няма.
23 март 2021 г.
гр. Варна, 20, 25 ч.