автор: osi4kata

Зората захапала черната фуста
на блудната нощ и я къса,
повдига се мракът над улици пусти,
неделя е, спи се до късно.
По навик се будя във пет и половина,
по навик си правя кафето,
извива се дим на змийче от комина
и чезне сумрачно в небето.
Прохладно е утрото, вече е есен,
жълтици от крушата падат,
окапват край църквата старите кестени,
гората мирише на влага.
По-долу, на юг, спи все още реката,
сънува дъжда и въздиша,
раздухва въздишката ѝ мъглата.
Прохладно, магично и тихо.
Дочувам потракващи в кухня съдини,
семейството мое се буди,
пчелите излизат на паша в градината,
работят и днес като луди.
Кафето привършва, прибирам се вкъщи.
Петлите до бога пропели,
а в кухнята моите хора поглъщат
с лъжица живота. Неделя е.